Софийската Света гора свързва манастири, природа, история и култура
Съботният ден подканя пътешествениците да тръгнат. Природата и хубавото време основават успокоение в душата и един отличен маршрут в този ден е Софийската света гора.
Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са построени множеството от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, ситуирани по протежението на планината Витоша и прилежащите й планини. Комплексът поражда непринудено и се образува в продължение на епохи. Главен манастир в началото бил Бистришкият, от който през днешния ден е останала църквата „ Свети Георги ” в с. Бистрица.
Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, към него имало единствено три села – Яна, Бояна и остаряло село Бистрица. Основателки им били три сестри – Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и татко им построил за всяка от тях замък. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, прислужниците им останали да живеят там и по този начин се зародили селата.
„ Свети Георги “ е възрожденска православна черква на Софийската епархия на Българската православна черква, ситуирана в софийското село Бистрица. Тя е построена в 1883 година. Видният български зограф Никола Янев заедно със сина си Соломон изписва църквата. Основите на храма, както и високите носещи стени, са от гранит. Съществува съмнение, че църквата е издигната на мястото на католикона на опустошения в 1382 година Бистришки манастир.
Най-значителните манастирски обители от Софийска света гора са ситуирани в близките на София планини, като част от тях са непокътнати и до през днешния ден. Това са Драгалевският манастир „ Св. Богородица ”, Кокалянският манастир „ Св. Архангел Михаил ”, Черепишкият „ Успение Богородично ”, Етрополският „ Света Троица ”, Осеновлашкият „ Седемте престола ” и други.
Драгалевски манастир „ Успение Богородично ” е учреден към 1345 година от цар Иван Александър. Със непокътнатата до през днешния ден от 1378 година златопечатна грамота българският цар Иван Шишман дава специфични царски привилегии на манастира. Той се е считал за основен в Софийската Света гора - имал е царско застъпничество. През вековете в светата обител се е развивала необятна книжовна и просветна активност. Тук е писано известното „ Драгалевско евангелие ” през 1534 година. Към манастира е имало и килийно учебно заведение. Самият Дякон Игнатий - Левски постоянно е посещавал Драгалевската обител. Манастирският комплекс се състои от две църкви, жилищни здания и икономически постройки. В остарялата черква са непокътнати два стенописни пласта - от XV век (когато са направени ктиторските портрети на софийския болярин Радослав Мавър и фамилията му) и от фрески от по-късни интервали, в това число от 1868 година, когато в нея рисува Никола Йованов Образописов. Стенописите от XV век са най-старият непокътнат поствизантийски манастирски стенописен отбор.
Прекрасната витошка природа и комфортният достъп от София трансформират светата обител още през XIX в. в обичано място за излет на софийския хайлайф. Днес манастирът е настоящ, девически, а новата черква там е измежду най-предпочитаните за Свето Кръщение и венчавки. Манастирът е монумент на културата.
По-младите и издръжливи могат да разшиярт кръга на обиколката и към манастирите в прилежащи на София райони.
Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на националния дух и просвета, последователно се основават селища, които през днешния ден са част от София.
От 2010 година за възобновление на християнските обичаи и подсилване на вярата и духа на миряните от София потеглят годишно четири поклоннически маршрута. Те носят неповторимото обръщение на българската столица като свято място, закриляно от пръстен от християнски манастири епохи наред.
По пътя на вярата всяка година на храмовите празници на светите обители поклонници стигат до Лозенски, Кремиковски, Дивотински и Рилски манастир. Маршрутите са основани по самодейност на Богословски факултет на СУ ”Св. Кл. Охридски ” с поддръжката на Столична община и с благословията на Софийска Света митрополия. Всеки може да се причисли към тях.
Три от тези духовни пътувания събират за един ден млади и остарели в сърцето на обаятелния свят на Софийската Света гора, свързал манастири, природа, история и просвета.
Четвъртият поклоннически път води до Рилската Света обител за шест дни. Тези направления са път на вярата и волята, в които София оставя своя нравствен знак!
Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са построени множеството от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, ситуирани по протежението на планината Витоша и прилежащите й планини. Комплексът поражда непринудено и се образува в продължение на епохи. Главен манастир в началото бил Бистришкият, от който през днешния ден е останала църквата „ Свети Георги ” в с. Бистрица.
Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, към него имало единствено три села – Яна, Бояна и остаряло село Бистрица. Основателки им били три сестри – Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и татко им построил за всяка от тях замък. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, прислужниците им останали да живеят там и по този начин се зародили селата.
„ Свети Георги “ е възрожденска православна черква на Софийската епархия на Българската православна черква, ситуирана в софийското село Бистрица. Тя е построена в 1883 година. Видният български зограф Никола Янев заедно със сина си Соломон изписва църквата. Основите на храма, както и високите носещи стени, са от гранит. Съществува съмнение, че църквата е издигната на мястото на католикона на опустошения в 1382 година Бистришки манастир.
Най-значителните манастирски обители от Софийска света гора са ситуирани в близките на София планини, като част от тях са непокътнати и до през днешния ден. Това са Драгалевският манастир „ Св. Богородица ”, Кокалянският манастир „ Св. Архангел Михаил ”, Черепишкият „ Успение Богородично ”, Етрополският „ Света Троица ”, Осеновлашкият „ Седемте престола ” и други.
Драгалевски манастир „ Успение Богородично ” е учреден към 1345 година от цар Иван Александър. Със непокътнатата до през днешния ден от 1378 година златопечатна грамота българският цар Иван Шишман дава специфични царски привилегии на манастира. Той се е считал за основен в Софийската Света гора - имал е царско застъпничество. През вековете в светата обител се е развивала необятна книжовна и просветна активност. Тук е писано известното „ Драгалевско евангелие ” през 1534 година. Към манастира е имало и килийно учебно заведение. Самият Дякон Игнатий - Левски постоянно е посещавал Драгалевската обител. Манастирският комплекс се състои от две църкви, жилищни здания и икономически постройки. В остарялата черква са непокътнати два стенописни пласта - от XV век (когато са направени ктиторските портрети на софийския болярин Радослав Мавър и фамилията му) и от фрески от по-късни интервали, в това число от 1868 година, когато в нея рисува Никола Йованов Образописов. Стенописите от XV век са най-старият непокътнат поствизантийски манастирски стенописен отбор.
Прекрасната витошка природа и комфортният достъп от София трансформират светата обител още през XIX в. в обичано място за излет на софийския хайлайф. Днес манастирът е настоящ, девически, а новата черква там е измежду най-предпочитаните за Свето Кръщение и венчавки. Манастирът е монумент на културата.
По-младите и издръжливи могат да разшиярт кръга на обиколката и към манастирите в прилежащи на София райони.
Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на националния дух и просвета, последователно се основават селища, които през днешния ден са част от София.
От 2010 година за възобновление на християнските обичаи и подсилване на вярата и духа на миряните от София потеглят годишно четири поклоннически маршрута. Те носят неповторимото обръщение на българската столица като свято място, закриляно от пръстен от християнски манастири епохи наред.
По пътя на вярата всяка година на храмовите празници на светите обители поклонници стигат до Лозенски, Кремиковски, Дивотински и Рилски манастир. Маршрутите са основани по самодейност на Богословски факултет на СУ ”Св. Кл. Охридски ” с поддръжката на Столична община и с благословията на Софийска Света митрополия. Всеки може да се причисли към тях.
Три от тези духовни пътувания събират за един ден млади и остарели в сърцето на обаятелния свят на Софийската Света гора, свързал манастири, природа, история и просвета.
Четвъртият поклоннически път води до Рилската Света обител за шест дни. Тези направления са път на вярата и волята, в които София оставя своя нравствен знак!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ